Liberté, égalité, fraternité
Златна, късна есен, като излязла от приказка. Уютно кафене – дървено и златисто, като някое от онези в Латинския и около Трокадеро – един от малкото спомени, които ме връщат с носталгия в Париж. Горкият Париж. Горката Франция. Вулгарно разстреляна, напук на кротката си, цивилизована импотентност. Имперските атрибути, заедно с угасналия факел на цивилизацията О Бозе почиват в буркана с формалин, а тлъстия кастрат се зъби на шепата хулигани, които сам породи, отчува и възпита. Карма.
Свобода, равенство, братство
Тази мантра на западната цивилизация е заседнала като трън в сезоните на блудния ми живот. В революционния патос на презрелия социализъм от моята пролет. В оповръщаното от ялови либерални лозунги лято. Та до днес, когато есенния вятър ме засипва с довеяни от закат слънце сухи, съветски лозунги, а изпод шапката на Чичо Сам - добрият, стар болшевизъм продължава да размахва артритен показалец. Свобода, равенство, братство – тъкмо почвам велемъдрите си писания и те отново изплуват с бравурно-кървав патос. Майната му на Париж, майната и на Франция. Лек път през Бардо на всичките Жан, Пиер и Мари, и прочее знайни и незнайни жертви на човешката глупост. Както и на онези в Синай, Бейрут, Дамаск итн кьошета, встрани от европоцентричния фокус на събитията. Амин.
„Съдби, по-лоши от смъртта” беше кръстил книгата си Кърт Вонегът. Няма съдба по-лоша от смъртта беше извода му. Аз нямам такъв опит в умирането като него, с трите му (неуспешни) опита за самоубийство. И категорично не споделям извода му. Има много варианти на живот по-лоши от смъртта. Няма да ги изреждам. В личната ми класация най-отпред са страха и цинизма. И общия им корен – невежеството. Каква е връзката на всичко това с темата за свободата, равенството и братството? В това, че нямам намерението от никаква висота, на никакъв интелектуален скепсис, през никаква призма на цинизма, през никакви нюанси на страха да громя човешката вяра. Нито пък имам намерение да търся оправдание за човешката глупост. Особено когато се касае до идеи, вкарали с ритник в гроба милиони човешки същества, включая авторите си. Знаем, че света не е толерантен, че е агресивен, страхлив, подъл и агресивен, че гръбнака на Homo Sapiens се е извисил в резултат на изтребването на всичко живо, а от десетки векове предимно на ближния – за да оцелее, за храна, за удоволствие, защото така, защо не… Обаче светът, тук в дядовата ръкавичка става все по-малък, а глупостта е все така безгранична. И хоризонта на ядрената зима или изтребените пчели – все по-близо. И повтарянето, повтарянето още натрапването на своите мантри на всички останали - НА ВСИЧКИ! И НА ВСЯКА ЦЕНА! - приближава тези светли хоризонти.
Лео Таксил беше описал католическата църква като величествен галеон, гордо плаващ сред море от кръв. Самолетоносача на западната цивилизация, под знамето на „Свобода, равенство, братство” пори океан от кръв.
Не се раждаме свободни. Не сме равни по рождение. И братя – като се има пред вид челния опит на Каин – слава Буду, не сме. Не сме свободни, не сме равни, не сме братя. До личната свобода се стига през лабиринта на чуждата. И трудно се стига, и рядко се стига. Равенството предполага определено скъсяване или разтягане – нещо, което политически коректния индивид (както и всестранно развинтената личност преди него) охотно симулира. Което и в двата случая означава едно – дълбоко лицемерие, породено от страх и водещо до цинизъм. Лицемерие дълбоко, дълбоко още масово и повсеместно. Или дисидентство. И не дисидентство уютно и престижно, обслужващо нечия идея за гореща или студена война. А дисидентство предполагащо корекция – скъсяване или разтягане съответно; или остракизъм, отхвърляне, изолация. Nothing personal. Just business.
Весел живот си живеем. Задъхани от веселие, задавени от веселие, полу-удавени от веселие. Не знам за вас, но аз се смея, та се късам. Няколко серии от моя живот свършиха малко преди да умра от смях. Но – както знаем – най-доброто предстои.
Не сме свободни. Не сме равни. Не сме братя. Ние сме различните фасети на един и същ диамант. Различните знойни гънки на един и същ екскремент. Различните аватари на един и същ електрон. Различни.
Прекрасна есен. Нали?
