Изповед на безпътния или до катарзиса и оттатък

Къде беше началото?
Кое беше началото?
Кое беше първата бримка
В неравната плетка
На моя живот?
И как започна всичко?

Достигна ли мама оргазъм?
Беше ли татко пиян?
Аз яйцето ли бях
Или поповата лъжичка?
Или отсъствието на чертичка
Която да превърне игрека във хикс?

Проклинам името, което заличи
Рождената ми необятност
Един вълк е всичките вълци…
Вълкът еди кой си
Е само той си.

Кой засади асмалъка
На моето детство?
Кой смачка гроздата
На моето детство?
Кой изплува от гъстото вино
На моето детство?

Кой точно беше аз?
Като че спомням си
да съм го срещал:
край един поток;
при дъжд веднъж;
и дваж в снеговалеж;
засичали сме се
при няколко жени
и два пъти на погребение;
приспиваше понякога децата ми;
периоди имаше
обичаше да седне с мен на чай;
за него четох в две-три книги;
на филм веднъж го гледах май…
Това ли беше той?
Това ли беше “аз“?

Било отдавна.
Пустите вечери значели много…
Морските изгреви значели много…
Тропот на токчета значело много…
Думите също значели много.
Той искал да обича.
Той силно искал да обича.
И искал да обича силно.
А колко бързо отминавали
Пустите вечери…
Морските изгреви…
Острите токчета…
Пъстрите думи…

Тогава затворил очи.
Затиснал с клепачи
Вечери…
Изгреви…
Токчета…
Думи…
Тъй се научил да плаче.
И да обича.
Без да се влюбва.
И без да разлюбва.

Другите бързали.
Другите знаели.
Другите можели.
А някои го били даже доказали.
Така останал сам.
И тъй се научил да чака.

Той се научил да чака 
Лицата си в мрака.
Полека опипвал лицата си в мрака…
Полека изтривал чертите му мрака…
Полека разкъсвал гърдите му мрака…
Изтръгвал го леко от корени мрака…

Това което пада с плясък
Във дупката под мен
Не е ли част от мен ?
Не е ли част от мойта
Допреди миг
Ненакърнима цялост ?

Кой точно беше “аз“ ?
Чувал съм бил ставал Буда.
Чувал съм бил станал Юда.
За някой си Христос съм чувал.
И чувал съм за някакъв си кръст.
Пожертвал се съм чувал бил
При Термопилите.
Изобретил бил камерите, газовите.
А, Мики-Маус нарисувал бил.
И бил се снимал в порно филм.
Това ли беше?
Ми, почти…
Като че ли…

Първият казват
Се казвал Адам.
После станал и Ева.
Колко лица, имена
И кончини е имал -
Не знам.
Последният
Как ще се казва-
Не знам.
Защо не Адам?

Последна капка в бутилката.
Последен вик на родилката.
Последен гърч във чернилката
На нощта
Преди да дойде денят.
Последен сантим до филтъра.
Последна секунда до изстрела.
Последна снежинка по бузата
В деня
Преди да дойде дъжда.
Последна рана на детството.
Последна тръпка на девството.
Последен спазъм във гърлото
Под дъжда
Преди да избие сълза.

Последен…
Последна…
Последно…
Все в единствено число.
Последното е винаги едно.

Последното нещо
Е нещо такова
Като нещо между
Нещо първо след него
И куп предпоследни неща.

Последното нещо.
Помежду него
И всичко след него
Е полога на смъртта.
Във него тя снася
Сиви яйца
Със сини петънца.
От тях се люпят
Бели дракони
Със зелени очи.
И в тия очи
Изтича небето
И свършва земята.

Кой беше “аз” ?
Кой точно беше “аз“ ?
Не е ли “аз“ папура в блатото;
И вятърът в стъблата на папура;
Трупът на мишка сред стъблата;
И ниският саван на небесата
Застлан над сританото
Сред пространството
Кълбо…

А и кълбото
То самото
Пространството
И то самото
И времето
Самото то
Не е ли “аз“
Щом е само?

Помежду нула и едно
По-мъничък ли е безкрая
От тоя между нула и безкрая?
Когато капне във водата
Става ли сълзата
По-малко сълза?
Водата по-малко вода?
Кенефа по-малко кенеф?
Детството по-малко детство?
Ти по-малко ти?
Аз по-малко аз?
Небето по-малко синьо ?
А синьото по-малко синьо?

От нула до безкрая
Дали е по-голям безкрая
От тоя между нула и едно?

1994 – 15.10.1996.София